Финиш продуктите могат да бъдат групирани в няколко категории, въз основа на общите работни качества и степените на защита, които предлагат:
- восъци
- масла
- лакове
- покрития на водна основа.
Различните покрития предлагат различни степени на защита, издръжливост, лекота на нанасяне, ремонтопригодност и естетика. За съжаление, нито един финишър не може да бъде определен като универсален, така че при избора се налага да направите компромис в едно или друго отношение.
Ако работите за клиент е най-добре винаги да му задавате няколко рутинни въпроса (които може да видите по-надолу в статията, за да определите най-доброто покритие за тяхната изработка). Отговорите ще зависят въз основа на това колко добре трябва да защитите повърхността, колко ще издържа покритието, колко лесно се нанася и как искате да изглежда .
Всички дървени покрития могат да бъдат класифицирани спрямо начина на изсъхване или втвърдяване. Покрития като лак, шеллак и много от тези на водна основа – изсъхват до твърд филм, докато разтворителите се изпаряват. (Водата не е разтворител – тя е носител на емулсията на покритието).
Тези видове покрития винаги ще се разтварят отново в разтворителя, използван за разреждането им, дълго след като са изсъхнали, така че са склонни да бъдат по-малко издръжливи от реактивните покрития.
Ленено семе, тунгово масло, катализираните лакове също съдържат разтворители, които се изпаряват, но се втвърдяват чрез реакция или с въздуха извън кутията, или с химикал, поставен в кутията преди нанасяне. Тези покрития претърпяват химическа промяна, докато се втвърдят и след това те не се разтворят повторно в разтворителя, използван първоначално за разреждането им. С изключение на чистите масла, реактивните покрития са склонни да издържат по-добре на топлина и химикали от изпаряващите се покрития.
Вакси (Восъци)
Ваксата се използва като паста (най-вече в дърводелството се използва пчелен восък). Особено подходяща е за покритиe на дъски за готвене и сервиране, защото прониква дълбоко в дървото. Може да се ползва също за полиране на мебели, но само върху други покрития като лак или шеллак.
Съхнещи масла
Лененото масло и тунговото масло са изсушаващите масла, които се използват най-често при довършителни работи. Освен това те са лесно достъпни и сравнително евтини.
Често тези покрития се наричат „истински“ масла, за да може да се разграничават от естествените неизсъхващи или полуизсъхващи масла, използвани в довършителни работи, като соево масло. Тези истински масла преминават от течно в твърдо състояние чрез полимеризация, процес, който укрепва втвърденото покритие.
- Ленено масло
Лененото масло се предлага в няколко форми. Нерафинирано, то се нарича сурово ленено масло, което рядко се използва върху дърво, защото изсъхва много бавно. Когато продуктът кипне, то той става по-гъст и изсъхва по-бързо.
!За довършителни работи на дървото трябва да използвате само варено ленено масло.!
Б) Тунгово масло
Тунговото масло се извлича от ядките на дървета, характерни за Азия, но са култивирани и в други части на света. Тунговото масло се предлага в чиста, нерафинирана форма и в термично обработена или полимеризирана форма. Процесът на топлинна обработка прави маслото малко по-трайно и ускорява времето за сушене. Също така минимизира склонността на тунговото масло към „замръзване“. То е по-бледо на цвят и има по-добра устойчивост на влага от лененото масло.
Както лененото, така и тунговото масло са проникващи, което означава, че стигат до влакната на дървото и се втвърдяват. Това са най-лесните за нанасяне покрития: Нанесете ги, оставете да проникнат в повърхността на дървото и избършете излишъка с парцал.
Лакове
Лакът е прозрачно твърдо защитно покритие или филм. Използва се предимно като покритие за дърво, където, оцветени или не, отличителните окраски на дървото трябва да бъдат видими. Лаковите покрития са естествено гланцови, но са налични сатенени/полугланцови и плоски блясъци.
Основно се ползват 8 вида лакови покрития:
- Тип Цигулка
Лакът тип цигулка е многоетапен процес, включващ някои или всички от следните процеси за лакиране: грундиране, уплътняване, шлифоване, нанасяне ан цветни слоеве и прозрачен покривен слой.
Интересно: Някои цигулки, направени в края на 18-ти век, за обработени с волска кръв, за да се създаде много наситено червено оцветяване.
- Смола
Повечето лакове със смола или дъвка се състоят от естествена субстанция, получена от растения или насекоми, разтворена в разтворител, наречена спиртен лак или лак с разтворител. Разтворителят може да бъде на база алкохол, терпентин или петрол. Някои смоли са разтворими както в алкохол, така и в терпентин. Като цяло, петролните разтворители, т.е. минерален спирт или разредител за боя, могат да заменят терпентина. Смолите включват кехлибар, дамар, копал, колофон, сандарак, елеми, бензоин, мастика, балсам, шеллак и множество лакове.
Синтетични смоли като фенолна смола могат да се използват като вторичен компонент в някои лакове и бои.
Интересно: В продължение на векове са разработени много рецепти, които включват комбинация от смоли, масла и други съставки като някои восъци. Смятало се, че те придават специални тонални качества на музикалните инструменти и поради това понякога са били внимателно пазени тайни. Взаимодействието на различни съставки е трудно да се предвиди или възпроизведе, така че експертите по довършителни работи често са ценени професионалисти.
- Шеллак
В чистата си форма това е естествена смола, отделена от насекоми, които се хранят с дървета, предимно в Индия и Тайланд. Секретите, под формата на пашкули, се събират и в крайна сметка се рафинират в сухи люспи, които след това се разтварят в денатуриран (етилов) алкохол, за да се получи разтворът на шеллак.
Той се предлага в няколко разновидности. Можете да го купите предварително смесен или под формата на люспи и да го смесите сами с денатуриран алкохол. Предварително смесеният сорт се предлага в оранжево (кехлибарено) и прозрачно, което е избелен шеллак. С люспите, продуктът се предлага в по-голямо разнообразие от цветове и съдържание на восък, отколкото с предварително смесената версия.
- Алкид
Съвременните комерсиално произвеждани лакове използват някаква форма на алкид за производство на защитен филм. Алкидите имат добра устойчивост на разтворители, влага и UV светлина. Те са химически модифицирани растителни масла, които работят добре в широк диапазон от условия и могат да бъдат проектирани да ускорят степента на втвърдяван. Обикновено това става чрез използването на сушилни за метална сол, като кобалтови соли. По-добрите (и по-скъпи) външни лакове използват алкиди, произведени от високоефективни масла и съдържат UV-абсорбери; това подобрява запазването на блясъка и удължава живота на покритието. Различни смоли могат също да се комбинират с алкиди като част от формулата за типични „маслени“ лакове, които се предлагат в търговската мрежа.
- Морски лак
Spar лак (наричан още морски лак) първоначално е бил предназначен за използване върху кораби или лодки, за да предпази дървения материал от въздействието на морето и времето. Външният вид и блясъкът са с относително ниска стойност. Често се използват модифицирано тунгово масло и фенолни смоли.
Когато са разработвани първоначално, лаковеоте не са имали добра UV-устойчивост. Спар лакът обаче е имал такова и затова се е предпочитал. В днешно време обаче синтентичните лакове имат тази защита и спар лакът не се ползва толкова често.
- Полиуретанови лакове
Обикновено са твърди, устойчиви на абразия и издръжливи покрития. Те са популярни за подове от твърда дървесина, но се считат от някои довършители на дърво за трудни или неподходящи за довършване на мебели или други детайлни части. Полиуретаните са сравними по твърдост с някои алкиди, но като цяло образуват по-твърд филм. В сравнение с обикновените маслени или шеллак лакове, полиуретановият лак образува по-твърд, определено по-здрав и водоустойчив филм.
- Акрилни
- Двукомпонента епоксидна смола
Различни системи от епоксидна смола са формулирани като лакове или подови покрития, при които два компонента се смесват непосредствено преди нанасянето. Понякога двете части са с еднакъв обем и се наричат 1:1, но не винаги, тъй като в търгвоската мрежа се предлагат съотношения на смесване 2:1, 3:1, 4:1 и дори 5:1. Отделните компоненти обикновено се наричат част А (смола) и част Б(втвърдител). Всички двукомпонентни епоксидни смоли имат срок на годност или работно време, през което може да се използва смесеният материал. Обикновено времето за работа в течно състояние е около няколко часа или по-малко, но това е силно зависимо от температурата. Използват се както епоксидни смоли на водна основа, така и на базата на разтворители.
Като цяло повечето лакове се втвърдяват чрез същия процес като истинските масла – полимеризация – но смолите правят това покритие по-трайно от маслото. Всъщност лакът на маслена основа е най-трайното покритие, което може лесно да бъде нанесено от обикновения дърводелец. Лакът превъзхожда повечето други покрития по своята устойчивост на вода, топлина, разтворители и други химикали.
Лаковете, които съдържат висок процент масло се наричат дългомаслени лакове. Те са по-еластични и по-меки от средно- и късомаслените лакове, които съдържат по-нисък процент масло. Средномаслените лакове включват повечето вътрешни лакове на пазара. Краткомаслените лакове (известни също като термофиксиращи се лакове и емайли за печене) изискват изключително високи температури, за да изсъхнат, така че се използват само в промишлени приложения.
Видът на използваната смола в лака определя характеристиките на покритието. Алкидният лак е стандартният универсален интериорен сорт с прилични защитни качества. Фенолният лак, обикновено направен с тунгово масло, е предимно за външна употреба. Уретановият лак, наричан още полиуретан, предлага по-добра устойчивост на топлина, разтворители и абразия от всеки друг лак.
Лакът обикновено се нанася с четка, въпреки че силно разредена и желирана версия, наречена лак за избърсване, може да се нанесе с парцал.
В обобщение за лака
Повечето професионалисти все още смятат лака за най-доброто универсално покритие за дърво. Смята се, че той съхне бързо (което е доста спорно, придава дълбочина, показва умерена до отлична издръжливост (в зависимост от използвания тип) и се изтрива добре. Да си припомним основните различия при лаковете:
А) Най-разпространеният е нитроцелулозният лак. Ако на етикетът на кутията пише “Lacque”, най-вероятно това е нитроцелулоза, която е направена от алкидна и нитроцелулозна смола, разтворена и след това смесена с разтворители, които се изпаряват бързо.
Този тип лак има умерена водоустойчивост, но е чувствителен към топлина и определени разтворители. Най-големият недостатък е склонността на покритието да пожълтява с времето, което се вижда много ясно върху светли дървесни видове.
Б) Акрилно-модифицираният лак пък е направен от смес от непожълтяваща целулозна смола (наречена целулозен ацетат бутират или CAB) и акрил. Този лак притежава същите общи свойства на нитроцелулозния лак, с изключение на това, че е абсолютно воднобял и няма да пожълтее.
В) Катализираният лак е сложно покритие, съставено от карбамид формалдехид или карбамид меламин и алкид, който има добавена нитроцелулозна смола, за да се справя като нормален лак. Добавянето на киселинен катализатор инициира химическа реакция, която образува много здрав, издръжлив завършек.
Катализираният лак се предлага в две версии: предварително катализиран и посткатализиран. Предварително катализираният лак има компоненти, предварително смесени, или от производителя, или в магазина, когато го закупите. След като катализаторът е добавен, тези лакове имат доста кратък срок на годност (времето, в което могат да се използват).
Покрития на водна основа
Покритието на водна основа съдържаt някои от същите съставки като лака – по-специално уретан, алкид и акрил – но много от запалимите и замърсяващи съставки са заменени с вода. Химията в този продукт е сложна. Тъй като смолите нямат естествен афинитет към водата, те трябва да бъдат химически модифицирани или принудени да се комбинират с вода.
Покритието на водна основа обикновено се прави или с акрилна смола (продава се като лак на водна основа) или с акрилна уретанова смес (продава се като полиуретан на водна основа). Както при лака, добавянето на уретан прави смолата по-твърда и по-устойчива на надраскване, но уретанът на водна основа няма същата устойчивост на разтворители и топлина като неговия аналог на маслена основа.
Кои покрития са по-издръжливи?
Издръжливостта на покритието се измерва чрез неговата устойчивост на вода, химикали, разтворители (като тези в алкалните почистващи препарати и киселинни храни), топлина и драскотини.
Восъкът, шеллакът, lacquer и някои покрития на водна основа най-вероятно ще се повредят, ако бъдат изложени на вода за дълго време. Повечето от тези продукти също се надраскват лесно; обаче се изтриват добре.
Восъкът обаче е изненадващо устойчив на киселини и основи.
Шелакът не е устойчив нито на алкали като амоняк, нито на алкохол.
От всички изпарителни покрития, lacquer (нитроцелулозен и акрилен, на водна и разтворителна основа) се представя най-добре по отношение на общата издръжливост.
Полиуретанът на маслена основа е най-издръжливият завършек, който можете да нанесете на ръка, а катализираният лак е сред най-издръжливите напръскани покрития.
Изберете покритие, което отговаря на уменията Ви!
Вашето ниво на опит и средата, в която работите играят роля при вземането на решение кое покритие да използвате. Температурата и влажността на вашия магазин, както и количеството прах от шлайфане във въздуха също повлияват. Попадането на прах върху покритието не представлява толкова голям проблем с lacquer или шеллака, както би бил с бавно съхнещо покритие като лак varnish. Шелакът и lacquer също са най-малко темпераментни, когато става въпрос за ниски температури и могат да бъдат модифицирани с добавки за забавяне за горещи и влажни условия. Маслата и продуктите на маслена основа изсъхват бавно при ниски температури и влажни условия, а прахът винаги е проблем, защото може да се вгради в изсъхналия филм.
Покритието повлиява значително на външния вид на дървото
Искате ли естественото покритие на дървото? Или пък вашата работа изисква елегантно, дълбоко, гладко като стъкло покритие? Проблем ли ще бъде пожълтяването на покритието в бъдеще?
Традиционно дърводелците се обръщат към масло, восък или смеси от масло и лак (като Watco) за естествено изглеждащ завършек. Нито един от тези лесни за нанасяне покрития не изсъхва, за да образува твърд повърхностен филм. Въпреки това, можете да получите естествено изглеждащ ефект с всяко покритие – включително лак, шеллак и лак – стига да не го нанесете повече от няколко слоя и да изтриете изсушеното фолио със стоманена вата. Но ако целта ви е дълбоко, блестящо покритие с пълни пори, трябва да използвате твърдо, образуващо филм покритие (лак, шеллак или лак). Този тип покритие също е задължителен, когато трябва да изпълнявате сложни опции за оцветяване като тониране и остъкляване.
Цветът и проникването на самото покритие може да са проблем. Оранжевият шеллак и лакът с фенолна смола имат цветове, които може да са твърде тъмни за дървесина, която може да искате да запазите възможно най-светли. В допълнение, много покрития задълбочават или потъмняват дървената повърхност. В повечето случаи това е желателно, защото добавя дълбочина и увеличава блясъка. Въпреки това, може да искате да омаловажите всеки задълбочаващ ефект. Някои деликатно фигурирани дървета (като крушово дърво) ще изглеждат кални, когато се нанесе маслено покритие.
Маслен и маслен лак, лак на базата на разтворители и шеллак задълбочават цвета на дървото и увеличават блясъка на повърхността най-много. Тези покрития овлажняват клетките на дървото, прониквайки в повърхността. Други филмови покрития – по-специално покрития на водна основа и някои катализирани лакове – са склонни да лежат на повърхността. Като не проникват толкова много, те правят дървото да изглежда по-светло на цвят.
Пластмасовият вид, който понякога се приписва на полиуретановите и катализираните лакове, има повече общо с неправилното нанасяне на тези покрития, отколкото със самите покрития. Върху дървесина с отворени пори (например рязан ясен или дъб) нанасянето на плътен лак и лак може да доведе до гъст вид на повърхността. Това е следствие от това, че финишният филм преминава през отворените пори, вместо да се влива в тях. Чрез изтъняване на тези покрития можете да постигнете по-привлекателни резултати. Любимият ми метод за нанасяне на полиуретан на маслена основа е да разредя покритието с 50% с минерален спирт и да го избърша.
Финалният филм, който пожълтява с възрастта, ще бъде забележим с неоцветени, светли дървесни видове, като клен или бреза. Акрилното покритие, на базата на вода или разтворител, няма този проблем. Залепете восък и някои катализирани покрития също няма да пожълтяват.
